Как в училище все още биват пренебрегвани деца от ЦНСТ?
Рубрика: От изследователския терен
(За взаимодействието между социалната и образователната система)
Още първият ни разговор в ролята на изследователи в „Деинституционализация – Случаят България 3“ ни сблъска с оценката „Образованието е абдикирало от децата в социалната система“. Тя беше толкова категорично негативна, че ни накара да потърсим повече мнения за взаимодействията между социалната и образователната система. Така достигнахме до разнообразни гледни точки, някои от тях напълно противоположни – очевидно заради различните институционални роли на нашите събеседници, заради различния им професионален опит, даже и заради разликите във възрастта и личните им истории. Във всеки разговор задавахме въпроса за взаимодействията на системите и получавахме ново парче от пъзела.
В някакъв смисъл точно противоречията в твърденията ни помогнаха да вникнем в сложната картина на взаимодействията на социалната и образователната система, в която изпъкват редица специфични проблемни области – ето само две от тях:
Системите продължават да не се познават и да не се координират
Въпреки че и двете системи по закон са ангажирани с това да координират работата си по закрила на детето, те не познават спецификите на работата по темата на двата сектора. Според най-крайните мнения, връзката е изцяло прекъсната, според по-умерените – в последните няколко години се вижда положителна промяна. Взаимното непознаване е заложено още от студентската скамейка, където студентите от социалните специалности не получават знания за педагогическите и обратно. Координацията между системите се случва само на хартия, „но накрая социалната услуга е оставена да се оправя сама.“
Учебната среда е все още недостатъчно адаптирана и реформирана
Търсейки позитивните промени, попаднахме на този пример: „Преди години децата с увреждания са записвани проформа в училище, но всъщност са оставяни на отглеждане в дневния център. Днес те са в класните стаи“. Запитахме се дали това е същинска промяна и открихме, че не винаги училищната сграда е пригодена за специфичните нужди на тези деца. Не са достатъчни и усилията за интегрирането им и адаптирането на учебната среда към техните възможности и планове за развитие.
Изследването ни установи, че темата за взаимодействието между социалните услуги и училището вълнува професионалистите, които ни споделиха и много други свързани проблеми. Дискутирахме как унифицираната оценка на знанията слага летвата еднакво нависоко за всички и не мери развитието; видяхме различни сценарии за „подготовка за самостоятелен живот“, в които образованието имаше или нямаше главната роля; чухме твърдението, че повишената свобода води до ниско образователно ниво.
Личната история, която представяме, е илюстративна за връзката между двата сектора. От друга страна, тя акцентира върху основната теза на екипа – че отношението на професионалистите дава отговор на въпроса:
Защо едни успяват, а други не?
Пътят на Страхил (името е променено) в образованието е предопределен от срещата му с две жени. Първата е директорката на дома, в който държавата отглежда момчето. Тя преценява, че трябва да го изпрати първо в помощно училище, а след това го вижда в СУПЗ. Също както много други деца преди него – хем училището си пълни бройката, хем децата са прибрани някъде, където „не им мътят мозъците, че става нещо от тях“. Обаче Страхил има други планове за себе си. Неговата мечта е да бъде студент. В помощното училище, което според неговите думи погубва четири години от живота му, се вижда, че той не е с умствена изостаналост, но никой нищо не предприема. Оставен сам и в безизходица, Страхил не вижда друг вариант, освен да напусне дома със скандал и да се хване на работа като общ работник.
Тогава се появява втората жена, инициатор на програма за менторство и летни стажове. С нейна подкрепа Страхил отива в Наблюдавано жилище, работи и учи с много усилия, завършва средно образование и се записва в университет, където взема две години за една. Сега работи, живее на квартира и очаква първото си дете.
„Завърших университета с отличие, знаех всичко, което ми казват професорите, аз съм го живял. Сега съм от друга страна, но винаги се чувстваш един от тях – бил си на тяхното място и може би се колебаеш дали не можеш да направиш нещо.“
Кои са общите за двете системи теми, по които професионалистите трябва да имат познания?
Нашите разговори на терен доведоха до цяла поредица препоръки. Обобщено те звучат така:
- Пътят към същинското взаимодействие на системите преминава задължително през изграждането на разбиране за спецификите на децата в социалната система. Трябва да се преодолеят предразсъдъците към тях и да се формират нагласи за зачитане на силните им страни и мотивацията им за развитие.
- Секторите трябва да обсъдят и направят промени в начина, по който се преподава знанието, развиват учебните програми, оценяват академичните постижения на децата. Целта на подобни промени би било формирането на функционална грамотност.
- И социалните услуги, и училището, със специфичните си подходи, но координирано, трябва да дадат добра основа за самостоятелен живот.
- Специалистите от образованието, здравеопазването, заетостта и други сфери трябва да познават правната рамка за закрила на децата.
Автори: Лора Саркисян, Рая Михайлова, снимка: Pixabay
Свързани публикации:
Нужна е практическа подготовка, тясно фокусирана върху социалната реалност
Как стигаме до дехуманизиране на „другия“ в затворени институции?
Има ли нужда от застъпници системата за алтернативни грижи за деца и младежи?